килце

Речник на българския език

килце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кил-це
членувано кил-це-то
мн.ч. кил-ца
членувано кил-ца-та