килия

Речник на българския език

килѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. килѝи, ж.
1. Стая за затворник. В една килия са затворени петима души.
2. Стая за монах в манастир.
прил. килѝен, килѝйна, килѝйно, мн. килѝйни.

Грешни изписвания (3)

  • келиъ
  • келия
  • килиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-лия
членувано ки-ли-я-та
мн.ч. ки-лии
членувано ки-ли-и-те
звателна форма