килимар

Речник на българския език

килима̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

килима̀рят, килима̀ря, мн. килима̀ри, м. Лице, което изработва килими.

Грешни изписвания (3)

  • келемар
  • келимар
  • килемар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ли-мар
непълен член ки-ли-ма-ря
пълен член ки-ли-ма-рят
мн.ч. ки-ли-ма-ри
членувано ки-ли-ма-ри-те
бройна форма ки-ли-ма-ри
звателна форма ки-ли-ма-рю