келеменце

Речник на българския език

келеменце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-ле-мен-це
членувано ке-ле-мен-це-то
мн.ч. ке-ле-мен-ца
членувано ке-ле-мен-ца-та