кеклик

Речник на българския език

кеклѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кеклѝци, (два) кеклѝка, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица.

Грешни изписвания (1)

  • киклик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кек-лик
непълен член кек-ли-ка
пълен член кек-ли-кът
мн.ч. кек-ли-ци
членувано кек-ли-ци-те
бройна форма кек-ли-ка
звателна форма