кейк

Речник на българския език

кѐйк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кѐйкът, кѐйка, мн. кѐйкове, (два) кѐйка, м. Печен сладкиш, направен от яйца, брашно, мляко и набухвател; кекс.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кейк
непълен член кей-ка
пълен член кей-кът
мн.ч. кей-ко-ве
членувано кей-ко-ве-те
бройна форма кей-ка
звателна форма —

Връзки