квинтесенция

Речник на българския език

квѝнтесенция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Най-важното от същността, повтарящото се. Квинтесенцията на живота.
2. ист. Петият и най-съществен елемент на телата.

Грешни изписвания (23)

  • квинтесенцеа
  • квинтесенцеъ
  • квинтесенцея
  • квинтесенциа
  • квинтесенциъ
  • квинтесинцеа
  • квинтесинцеъ
  • квинтесинцея
  • квинтесинциа
  • квинтесинциъ
  • квинтесинция
  • квинтисенцеа
  • квинтисенцеъ
  • квинтисенцея
  • квинтисенциа
  • квинтисенциъ
  • квинтисенция
  • квинтисинцеа
  • квинтисинцеъ
  • квинтисинцея
  • квинтисинциа
  • квинтисинциъ
  • квинтисинция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квин-те-сен-ция
членувано квин-те-сен-ци-я-та
мн.ч. квин-те-сен-ции
членувано квин-те-сен-ци-и-те
звателна форма