кашавар

Речник на българския език

кашава̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

кашава̀рят, кашава̀ря, мн. кашава̀ри, м.
1. Остар. Готвач на войници.
2. Разг. Ирон. Готвач.

Грешни изписвания (3)

  • кашъвар
  • къшавар
  • къшъвар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ша-вар
непълен член ка-ша-ва-ря
пълен член ка-ша-ва-рят
мн.ч. ка-ша-ва-ри
членувано ка-ша-ва-ри-те
бройна форма ка-ша-ва-ри
звателна форма ка-ша-ва-рю