кацар

Речник на българския език

каца̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

каца̀рят, каца̀ря, мн. каца̀ри, м. Занаятчия, който изработва каци, бъчви, бурета.

Грешни изписвания (1)

  • къцар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-цар
непълен член ка-ца-ря
пълен член ка-ца-рят
мн.ч. ка-ца-ри
членувано ка-ца-ри-те
бройна форма ка-ца-ри
звателна форма ка-ца-рю

Връзки