каучук

Речник на българския език

ка̀учук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подметки от каучук.
прил. ка̀учуков, ка̀учукова, ка̀учуково, мн. ка̀учукови.

Грешни изписвания (3)

  • каочок
  • каочук
  • каучок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-у-чук
непълен член ка-у-чу-ка
пълен член ка-у-чу-кът
мн.ч. ка-у-чу-ци
членувано ка-у-чу-ци-те
бройна форма ка-у-чу-ка
звателна форма