каубой

Речник на българския език

каубо̀й съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

каубо̀ят, каубо̀я, мн. каубо̀и, м.
1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови дрехи.
2. В представите от американските филми за Дивия запад — силен и смел човек с джинсови дрехи, няколко пистолета и кон, чието занимание е да защитава онеправданите; по-рядко човек, който върши разбойнически дела.

Грешни изписвания (3)

  • каобой
  • къобой
  • къубой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-у-бой
непълен член ка-у-боя
пълен член ка-у-бо-ят
мн.ч. ка-у-бои
членувано ка-у-бо-и-те
бройна форма ка-у-бои
звателна форма ка-у-бою