катетър

Речник на българския език

катѐтър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. катѐтри, (два) катѐтъра, м. Спец. В медицината — тръбичка, която се поставя в кух орган или канал на организма с лечебна цел. Поставям катетър.

Грешни изписвания (3)

  • катетар
  • кътетар
  • кътетър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-те-тър
непълен член ка-те-тъ-ра
пълен член ка-те-тъ-рът
мн.ч. ка-тет-ри
членувано ка-тет-ри-те
бройна форма ка-те-тъ-ра
звателна форма