касация

Речник на българския език

каса̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В правото — отменяне на съдебно решение в по-горна инстанция. Подавам жалба за касация.

Грешни изписвания (11)

  • касацеа
  • касацеъ
  • касацея
  • касациа
  • касациъ
  • късацеа
  • късацеъ
  • късацея
  • късациа
  • късациъ
  • късация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-са-ция
членувано ка-са-ци-я-та
мн.ч. ка-са-ции
членувано ка-са-ци-и-те
звателна форма