картографка

Речник на българския език

картогра̀фка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. картогра̀фки, ж. Жена картограф.

Грешни изписвания (7)

  • картографкъ
  • картуграфка
  • картуграфкъ
  • къртографка
  • къртографкъ
  • къртуграфка
  • къртуграфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тог-раф-ка
членувано кар-тог-раф-ка-та
мн.ч. кар-тог-раф-ки
членувано кар-тог-раф-ки-те
звателна форма кар-тог-раф-ке