картография

Речник на българския език

картогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Наука за методите за съставяне на географски карти.
2. Изработване на географски карти.

Грешни изписвания (23)

  • картографеа
  • картографеъ
  • картографея
  • картографиа
  • картографиъ
  • картуграфеа
  • картуграфеъ
  • картуграфея
  • картуграфиа
  • картуграфиъ
  • картуграфия
  • къртографеа
  • къртографеъ
  • къртографея
  • къртографиа
  • къртографиъ
  • къртография
  • къртуграфеа
  • къртуграфеъ
  • къртуграфея
  • къртуграфиа
  • къртуграфиъ
  • къртуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тог-ра-фия
членувано кар-тог-ра-фи-я-та
мн.ч. кар-тог-ра-фии
членувано кар-тог-ра-фи-и-те
звателна форма