картечар

Речник на българския език

картеча̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • картичар
  • къртечар
  • къртичар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-те-чар
непълен член кар-те-ча-ря
пълен член кар-те-ча-рят
мн.ч. кар-те-ча-ри
членувано кар-те-ча-ри-те
бройна форма кар-те-ча-ри
звателна форма кар-те-ча-рю