карт

Речник на българския език

карт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. карт
непълен член кар-та
пълен член кар-тът
мн.ч. кар-то-ве
членувано кар-то-ве-те
бройна форма кар-та
звателна форма —

Връзки