кариотип

Речник на българския език

ка̀риотѝп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кареотип
  • кареутип
  • кариутип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ри-о-тип
непълен член ка-ри-о-ти-па
пълен член ка-ри-о-ти-път
мн.ч. ка-ри-о-ти-по-ве
членувано ка-ри-о-ти-по-ве-те
бройна форма ка-ри-о-ти-па
звателна форма