кардинал

Речник на българския език

кардина̀л съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. кардина̀ли, м. В католическата църква — висш духовен сан след папата.
прил. кардина̀лски, кардина̀лска, кардина̀лско, мн. кардина̀лски.



м., само ед. Сорт раннозреещо десертно грозде с едри тъмнорозови зърна.

Грешни изписвания (3)

  • карденал
  • кърденал
  • кърдинал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-ди-нал
непълен член кар-ди-на-ла
пълен член кар-ди-на-лът
мн.ч. кар-ди-на-ли
членувано кар-ди-на-ли-те
бройна форма кар-ди-на-ли
звателна форма кар-ди-на-ле