карбонизация

Речник на българския език

карбониза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В химията — превръщане във въглища; овъгляване.
2. В химията — суха дестилация на дърва или каменни въглища.
3. В химията — очистване на масло чрез прекарването му през дървени въглища.
4. Обработка на вълна или на полувълнени платове с разтвор от минерални киселини.

Грешни изписвания (47)

  • карбонезацеа
  • карбонезацеъ
  • карбонезацея
  • карбонезациа
  • карбонезациъ
  • карбонезация
  • карбонизацеа
  • карбонизацеъ
  • карбонизацея
  • карбонизациа
  • карбонизациъ
  • карбунезацеа
  • карбунезацеъ
  • карбунезацея
  • карбунезациа
  • карбунезациъ
  • карбунезация
  • карбунизацеа
  • карбунизацеъ
  • карбунизацея
  • карбунизациа
  • карбунизациъ
  • карбунизация
  • кърбонезацеа
  • кърбонезацеъ
  • кърбонезацея
  • кърбонезациа
  • кърбонезациъ
  • кърбонезация
  • кърбонизацеа
  • кърбонизацеъ
  • кърбонизацея
  • кърбонизациа
  • кърбонизациъ
  • кърбонизация
  • кърбунезацеа
  • кърбунезацеъ
  • кърбунезацея
  • кърбунезациа
  • кърбунезациъ
  • кърбунезация
  • кърбунизацеа
  • кърбунизацеъ
  • кърбунизацея
  • кърбунизациа
  • кърбунизациъ
  • кърбунизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-бо-ни-за-ция
членувано кар-бо-ни-за-ци-я-та
мн.ч. кар-бо-ни-за-ции
членувано кар-бо-ни-за-ци-и-те
звателна форма