карач

Речник на българския език

карач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-рач
непълен член ка-ра-ча
пълен член ка-ра-чът
мн.ч. ка-ра-чи
членувано ка-ра-чи-те
бройна форма ка-ра-чи
звателна форма ка-ра-чо