карантия

Речник на българския език

карантѝя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Вътрешности на заклано животно, предлагани за храна. Ще купя карантия за супа.
2. Разг. Пренебр. Вътрешности на човек. Ритна го и му натърти карантията.

Грешни изписвания (7)

  • карантиъ
  • карънтиъ
  • карънтия
  • кърантиъ
  • кърантия
  • кърънтиъ
  • кърънтия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ран-тия
членувано ка-ран-ти-я-та
мн.ч. ка-ран-тии
членувано ка-ран-ти-и-те
звателна форма —

Връзки