капчук

Речник на българския език

капчу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. капчу̀ци, (два) капчу̀ка, м. Дъждовна или снежна вода, която се събира и капе или се стича от стрехите или по улуците. Обичам да слушам капчука, когато вали.

Грешни изписвания (1)

  • къпчук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кап-чук
непълен член кап-чу-ка
пълен член кап-чу-кът
мн.ч. кап-чу-ци
членувано кап-чу-ци-те
бройна форма кап-чу-ка
звателна форма