капуцин

Речник на българския език

капуцѝн съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. капуцѝни, м. Католически монах от Франциския орден.

Грешни изписвания (3)

  • капоцин
  • къпоцин
  • къпуцин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пу-цин
непълен член ка-пу-ци-на
пълен член ка-пу-ци-нът
мн.ч. ка-пу-ци-ни
членувано ка-пу-ци-ни-те
бройна форма ка-пу-ци-ни
звателна форма ка-пу-ци-не