капия

Речник на българския език

капѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. капѝи, ж.
1. Остар. Врата или прозорец, отвор на сграда.
2. Остар. Учреждение.
3. Остар. Калъф за нож или кама; ножница.
4. Само ед. Сорт месести, дълги и прави чушки. Купих два килограма капия.

Грешни изписвания (3)

  • капиъ
  • къпиъ
  • къпия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пия
членувано ка-пи-я-та
мн.ч. ка-пии
членувано ка-пи-и-те
звателна форма