капитан

Речник на българския език

1. капита̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. капита̀ни, м.
1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат добри заплати.
2. Командир на плавателен съд.
3. В спорта — ръководител на отбор. Капитан на отбора по волейбол.

Грешни изписвания (3)

  • капетан
  • къпетан
  • къпитан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пи-тан
непълен член ка-пи-та-на
пълен член ка-пи-та-нът
мн.ч. ка-пи-та-ни
членувано ка-пи-та-ни-те
бройна форма ка-пи-та-ни
звателна форма ка-пи-та-не

2. Капита̀н географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Капетан
  • Къпетан
  • Къпитан