канцлер

Речник на българския език

ка̀нцлер съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ка̀нцлери, м.
1. Министър-председател в Германия и в Австрия.
2. Остар. Министър-председател в Германската империя.

Грешни изписвания (1)

  • канцлир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ц-лер
непълен член кан-ц-ле-ра
пълен член кан-ц-ле-рът
мн.ч. кан-ц-ле-ри
членувано кан-ц-ле-ри-те
бройна форма кан-ц-ле-ри
звателна форма кан-ц-ле-ре