каноничност

Речник на българския език

каноничност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • каноничнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-но-нич-ност
членувано ка-но-нич-ност-та
мн.ч. ка-но-нич-нос-ти
членувано ка-но-нич-нос-ти-те
звателна форма