1.
канонѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. канонѝци, м.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим.
Грешни изписвания (3)
- кануник
- къноник
- кънуник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-но-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-но-ни-ка | |
| пълен член | ка-но-ни-кът | |
| мн.ч. | ка-но-ни-ци | |
| членувано | ка-но-ни-ци-те | |
| бройна форма | ка-но-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
канонѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. канонѝци, м.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим.
Грешни изписвания (3)
- кануник
- къноник
- кънуник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-но-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-но-ни-ка | |
| пълен член | ка-но-ни-кът | |
| мн.ч. | ка-но-ни-ци | |
| членувано | ка-но-ни-ци-те | |
| бройна форма | ка-но-ни-ци | |
| звателна форма | ка-но-ни-ко | |