канониза̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец.
2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон.
1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец.
2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон.
Грешни изписвания (47)
- канонезацеа
- канонезацеъ
- канонезацея
- канонезациа
- канонезациъ
- канонезация
- канонизацеа
- канонизацеъ
- канонизацея
- канонизациа
- канонизациъ
- канунезацеа
- канунезацеъ
- канунезацея
- канунезациа
- канунезациъ
- канунезация
- канунизацеа
- канунизацеъ
- канунизацея
- канунизациа
- канунизациъ
- канунизация
- кънонезацеа
- кънонезацеъ
- кънонезацея
- кънонезациа
- кънонезациъ
- кънонезация
- кънонизацеа
- кънонизацеъ
- кънонизацея
- кънонизациа
- кънонизациъ
- кънонизация
- кънунезацеа
- кънунезацеъ
- кънунезацея
- кънунезациа
- кънунезациъ
- кънунезация
- кънунизацеа
- кънунизацеъ
- кънунизацея
- кънунизациа
- кънунизациъ
- кънунизация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-но-ни-за-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ка-но-ни-за-ци-я-та | |
| мн.ч. | ка-но-ни-за-ции | |
| членувано | ка-но-ни-за-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |