кандърдисвам

Речник на българския език

кандърдѝсвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • кандардисвам
  • кандардисвъм
  • кандърдисвъм
  • къндардисвам
  • къндардисвъм
  • къндърдисвам
  • къндърдисвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кан-дър-дис-вам кан-дър-дис-ва-ме
2 лице кан-дър-дис-ваш кан-дър-дис-ва-те
3 лице кан-дър-дис-ва кан-дър-дис-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кан-дър-дис-вах кан-дър-дис-вах-ме
2 лице кан-дър-дис-ва кан-дър-дис-вах-те
3 лице кан-дър-дис-ва кан-дър-дис-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кан-дър-дис-вах кан-дър-дис-вах-ме
2 лице кан-дър-дис-ва-ше кан-дър-дис-вах-те
3 лице кан-дър-дис-ва-ше кан-дър-дис-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кандърдисвал съм кандърдисвала съм кандърдисвало съм кандърдисвали сме
2 лице кандърдисвал си кандърдисвала си кандърдисвало си кандърдисвали сте
3 лице кандърдисвал е кандърдисвала е кандърдисвало е кандърдисвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кандърдисвал бях кандърдисвала бях кандърдисвало бяхме кандърдисвали
2 лице беше кандърдисвал беше кандърдисвала беше кандърдисвало бяхте кандърдисвали
3 лице беше кандърдисвал беше кандърдисвала беше кандърдисвало бяха кандърдисвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кандърдисвам ще кандърдисваме
2 лице ще кандърдисваш ще кандърдисвате
3 лице ще кандърдисва ще кандърдисват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кандърдисвал ще съм кандърдисвала ще съм кандърдисвало ще сме кандърдисвали
2 лице ще си кандърдисвал ще си кандърдисвала ще си кандърдисвало ще сте кандърдисвали
3 лице ще е кандърдисвал ще е кандърдисвала ще е кандърдисвало ще са кандърдисвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кандърдисвам щяхме да кандърдисваме
2 лице щеше да кандърдисваш щяхте да кандърдисвате
3 лице щеше да кандърдисва щяха да кандърдисват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кандърдисвал щях да съм кандърдисвала щях да съм кандърдисвало щяхме да сме кандърдисвали
2 лице щеше да си кандърдисвал щеше да си кандърдисвала щеше да си кандърдисвало щяхте да сте кандърдисвали
3 лице щеше да е кандърдисвал щеше да е кандърдисвала щеше да е кандърдисвало щяха да са кандърдисвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кандърдисвал съм кандърдисвала съм кандърдисвало съм кандърдисвали сме
2 лице кандърдисвал си кандърдисвала си кандърдисвало си кандърдисвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кандърдисвал съм кандърдисвала съм кандърдисвало съм кандърдисвали сме
2 лице кандърдисвал си кандърдисвала си кандърдисвало си кандърдисвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кандърдисвал била съм кандърдисвала било съм кандърдисвало били сме кандърдисвали
2 лице бил си кандърдисвал била си кандърдисвала било си кандърдисвало били сте кандърдисвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кандърдисвам щяла съм да кандърдисвам щяло съм да кандърдисвам щели сме да кандърдисваме
2 лице щял си да кандърдисваш щяла си да кандърдисваш щяло си да кандърдисваш щели сте да кандърдисвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кандърдисвал щяла съм да съм кандърдисвала щяло съм да съм кандърдисвало щели сме да сме кандърдисвали
2 лице щял си да си кандърдисвал щяла си да си кандърдисвала щяло си да си кандърдисвало щели сте да сте кандърдисвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кандърдисвал бих кандърдисвала бих кандърдисвало бихме кандърдисвали
2 лице би кандърдисвал би кандърдисвала би кандърдисвало бихте кандърдисвали
3 лице би кандърдисвал би кандърдисвала би кандърдисвало биха кандърдисвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кан-дър-дис-вай кан-дър-дис-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род кан-дър-дис-ван
непълен член кан-дър-дис-ва-ния
пълен член кан-дър-дис-ва-ни-ят
женски род кан-дър-дис-ва-на
членувано кан-дър-дис-ва-на-та
среден род кан-дър-дис-ва-но
членувано кан-дър-дис-ва-но-то
множествено число кан-дър-дис-ва-ни
членувано кан-дър-дис-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кан-дър-дис-вал
непълен член кан-дър-дис-ва-лия
пълен член кан-дър-дис-ва-ли-ят
женски род кан-дър-дис-ва-ла
членувано кан-дър-дис-ва-ла-та
среден род кан-дър-дис-ва-ло
членувано кан-дър-дис-ва-ло-то
множествено число кан-дър-дис-ва-ли
членувано кан-дър-дис-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кан-дър-дис-вал
женски род кан-дър-дис-ва-ла
среден род кан-дър-дис-ва-ло
множествено число кан-дър-дис-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кан-дър-дис-ващ
непълен член кан-дър-дис-ва-щия
пълен член кан-дър-дис-ва-щи-ят
женски род кан-дър-дис-ва-ща
членувано кан-дър-дис-ва-ща-та
среден род кан-дър-дис-ва-що
членувано кан-дър-дис-ва-що-то
множествено число кан-дър-дис-ва-щи
членувано кан-дър-дис-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кан-дър-дис-вай-ки