кандидат-офицер

Речник на българския език

кандида̀т-офицѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • кандедат-офецер
  • кандедат-офицер
  • кандедат-уфецер
  • кандедат-уфицер
  • кандидат-офецер
  • кандидат-уфецер
  • кандидат-уфицер
  • къндедат-офецер
  • къндедат-офицер
  • къндедат-уфецер
  • къндедат-уфицер
  • къндидат-офецер
  • къндидат-офицер
  • къндидат-уфецер
  • къндидат-уфицер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ди-дат-о-фи-цер
непълен член кан-ди-дат-о-фи-це-ра
пълен член кан-ди-дат-о-фи-це-рът
мн.ч. кан-ди-дат-о-фи-це-ри
членувано кан-ди-дат-о-фи-це-ри-те
бройна форма кан-ди-дат-о-фи-це-ри
звателна форма кан-ди-дат-о-фи-це-ре