кандидат-общинар

Речник на българския език

кандида̀т-общинар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • кандедат-общенар
  • кандедат-общенър
  • кандедат-общинар
  • кандедат-общинър
  • кандедат-убщенар
  • кандедат-убщенър
  • кандедат-убщинар
  • кандедат-убщинър
  • кандидат-общенар
  • кандидат-общенър
  • кандидат-общинър
  • кандидат-убщенар
  • кандидат-убщенър
  • кандидат-убщинар
  • кандидат-убщинър
  • къндедат-общенар
  • къндедат-общенър
  • къндедат-общинар
  • къндедат-общинър
  • къндедат-убщенар
  • къндедат-убщенър
  • къндедат-убщинар
  • къндедат-убщинър
  • къндидат-общенар
  • къндидат-общенър
  • къндидат-общинар
  • къндидат-общинър
  • къндидат-убщенар
  • къндидат-убщенър
  • къндидат-убщинар
  • къндидат-убщинър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ди-дат-об-щи-нар
непълен член кан-ди-дат-об-щи-на-ря
пълен член кан-ди-дат-об-щи-на-рят
мн.ч. кан-ди-дат-об-щи-на-ри
членувано кан-ди-дат-об-щи-на-ри-те
бройна форма кан-ди-дат-об-щи-на-ри
звателна форма кан-ди-дат-об-щи-на-рю