кандидат-наемател

Речник на българския език

кандида̀т-наема̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • кандедат-наемател
  • кандедат-наематил
  • кандедат-наимател
  • кандедат-наиматил
  • кандедат-нъемател
  • кандедат-нъематил
  • кандедат-нъимател
  • кандедат-нъиматил
  • кандидат-наематил
  • кандидат-наимател
  • кандидат-наиматил
  • кандидат-нъемател
  • кандидат-нъематил
  • кандидат-нъимател
  • кандидат-нъиматил
  • къндедат-наемател
  • къндедат-наематил
  • къндедат-наимател
  • къндедат-наиматил
  • къндедат-нъемател
  • къндедат-нъематил
  • къндедат-нъимател
  • къндедат-нъиматил
  • къндидат-наемател
  • къндидат-наематил
  • къндидат-наимател
  • къндидат-наиматил
  • къндидат-нъемател
  • къндидат-нъематил
  • къндидат-нъимател
  • къндидат-нъиматил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ди-дат-на-е-ма-тел
непълен член кан-ди-дат-на-е-ма-те-ля
пълен член кан-ди-дат-на-е-ма-те-лят
мн.ч. кан-ди-дат-на-е-ма-те-ли
членувано кан-ди-дат-на-е-ма-те-ли-те
бройна форма кан-ди-дат-на-е-ма-те-ли
звателна форма кан-ди-дат-на-е-ма-те-лю