канделабър

Речник на българския език

кандела̀бър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. кандела̀бри, (два) кандела̀бъра, м. Свещник за няколко свещи или електрически лампи.

Грешни изписвания (7)

  • канделабар
  • кандилабар
  • кандилабър
  • кънделабар
  • кънделабър
  • къндилабар
  • къндилабър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-де-ла-бър
непълен член кан-де-ла-бъ-ра
пълен член кан-де-ла-бъ-рът
мн.ч. кан-де-лаб-ри
членувано кан-де-лаб-ри-те
бройна форма кан-де-ла-бъ-ра
звателна форма