камилар

Речник на българския език

камила̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

камила̀рят, камила̀ря, мн. камила̀ри, м. Човек, който отглежда или кара камили.
(Дотогава) я камилата, я камиларят.Разг. Не е сигурно тогава какво ще стане.

Грешни изписвания (3)

  • камелар
  • къмелар
  • къмилар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ми-лар
непълен член ка-ми-ла-ря
пълен член ка-ми-ла-рят
мн.ч. ка-ми-ла-ри
членувано ка-ми-ла-ри-те
бройна форма ка-ми-ла-ри
звателна форма ка-ми-ла-рю