калориметрия

Речник на българския език

калоримѐтрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от физиката, в който се разглеждат методите за измерване на количеството топлина, което се поглъща или отделя при различни процеси.

Грешни изписвания (47)

  • калореметреа
  • калореметреъ
  • калореметрея
  • калореметриа
  • калореметриъ
  • калореметрия
  • калориметреа
  • калориметреъ
  • калориметрея
  • калориметриа
  • калориметриъ
  • калуреметреа
  • калуреметреъ
  • калуреметрея
  • калуреметриа
  • калуреметриъ
  • калуреметрия
  • калуриметреа
  • калуриметреъ
  • калуриметрея
  • калуриметриа
  • калуриметриъ
  • калуриметрия
  • кълореметреа
  • кълореметреъ
  • кълореметрея
  • кълореметриа
  • кълореметриъ
  • кълореметрия
  • кълориметреа
  • кълориметреъ
  • кълориметрея
  • кълориметриа
  • кълориметриъ
  • кълориметрия
  • кълуреметреа
  • кълуреметреъ
  • кълуреметрея
  • кълуреметриа
  • кълуреметриъ
  • кълуреметрия
  • кълуриметреа
  • кълуриметреъ
  • кълуриметрея
  • кълуриметриа
  • кълуриметриъ
  • кълуриметрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ло-ри-мет-рия
членувано ка-ло-ри-мет-ри-я-та
мн.ч. ка-ло-ри-мет-рии
членувано ка-ло-ри-мет-ри-и-те
звателна форма