калник

Речник на българския език

ка̀лник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ка̀лници, (два) ка̀лника, м. Извита ламарина около колелото на автомобил или велосипед за предпазване от пръски кал.

Грешни изписвания (1)

  • калнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-ник
непълен член кал-ни-ка
пълен член кал-ни-кът
мн.ч. кал-ни-ци
членувано кал-ни-ци-те
бройна форма кал-ни-ка
звателна форма