калкулант

Речник на българския език

калкула̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. калкула̀нти, м. Човек, който прави калкулация.

Грешни изписвания (3)

  • калколант
  • кълколант
  • кълкулант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-ку-лант
непълен член кал-ку-лан-та
пълен член кал-ку-лан-тът
мн.ч. кал-ку-лан-ти
членувано кал-ку-лан-ти-те
бройна форма кал-ку-лан-ти
звателна форма кал-ку-лан-те