каландър

Речник на българския език

каландър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лан-дър
непълен член ка-лан-дъ-ра
пълен член ка-лан-дъ-рът
мн.ч. ка-лан-д-ри
членувано ка-лан-д-ри-те
бройна форма ка-лан-дъ-ра
звателна форма