кавитация

Речник на българския език

кавитация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Кавитацията е природен феномен, свързан с процеса на образуване на кухини във флуиди когато в резултат на високата им скорост, тяхното налягане спадне в съответствие със закона на Бернули. В основата ѝ седи кумулативният ефект. Запълнените с пара кухини изчезват, когато попаднат в области с по-високо налягане, а полученото ударно налягане може да предизвика образуването на вдлъбнатини по повърхността на твърди тела.

Грешни изписвания (1)

  • кавитациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ви-та-ция
членувано ка-ви-та-ци-я-та
мн.ч. ка-ви-та-ции
членувано ка-ви-та-ци-и-те
звателна форма