йезуѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. йезуѝти, м.
1. Член на католически орден, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите.
2. Прен. Лицемерен и коварен човек.
прил. йезуѝтски, йезуѝтска, йезуѝтско, мн. йезуѝтски.
1. Член на католически орден, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите.
2. Прен. Лицемерен и коварен човек.
прил. йезуѝтски, йезуѝтска, йезуѝтско, мн. йезуѝтски.
Грешни изписвания (3)
- йезоит
- йизоит
- йизуит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | йе-зу-ит | |
|---|---|---|
| непълен член | йе-зу-и-та | |
| пълен член | йе-зу-и-тът | |
| мн.ч. | йе-зу-и-ти | |
| членувано | йе-зу-и-ти-те | |
| бройна форма | йе-зу-и-ти | |
| звателна форма | йе-зу-и-те | |