исхемия

Речник на българския език

исхѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Състояние на недостатъчен приток на кръв в определена област на тялото, орган или част от орган. Възниква при запушване на артериален съд от тромб или ембол, при артериален спазъм, притискане на артериален съд от тумор, излив и др.

Грешни изписвания (5)

  • исхемиъ
  • исхемеа
  • исхемеъ
  • исхемея
  • исхемиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-хе-мия
членувано ис-хе-ми-я-та
мн.ч. ис-хе-мии
членувано ис-хе-ми-и-те
звателна форма