исихазъм

Речник на българския език

исиха̀зъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през ХIII — ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване.
прил. исиха̀стки, исиха̀стка, исиха̀стко, мн. исиха̀стки.

Грешни изписвания (7)

  • есехазам
  • есехазъм
  • есихазам
  • есихазъм
  • исехазам
  • исехазъм
  • исихазам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иси-ха-зъм
непълен член иси-хаз-ма
пълен член иси-хаз-мът
мн.ч. иси-хаз-ми
членувано иси-хаз-ми-те
бройна форма иси-ха-зъ-ма
звателна форма