ироничка

Речник на българския език

ироничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иро-нич-ка
членувано иро-нич-ка-та
мн.ч. иро-нич-ки
членувано иро-нич-ки-те
звателна форма иро-нич-ке