иригация

Речник на българския език

ирига̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изкуствено напояване на обработваеми площи чрез система от канали.
2. Промивка на вътрешни органи.
прил. иригацио̀нен, иригацио̀нна, иригацио̀нно, мн. иригацио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • ирегацеа
  • ирегацеъ
  • ирегацея
  • ирегациа
  • ирегациъ
  • ирегация
  • иригацеа
  • иригацеъ
  • иригацея
  • иригациа
  • иригациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ири-га-ция
членувано ири-га-ци-я-та
мн.ч. ири-га-ции
членувано ири-га-ци-и-те
звателна форма