ирадиация

Речник на българския език

ирадиа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Явление, при което ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност.
2. Разпространение на възбудни или задръжни процеси от клетките на мозъчната кора върху мозъчните полукълба.
3. Лъчеобразно разпространение на болка от някакъв център.

Грешни изписвания (23)

  • ирадеацеа
  • ирадеацеъ
  • ирадеацея
  • ирадеациа
  • ирадеациъ
  • ирадеация
  • ирадиацеа
  • ирадиацеъ
  • ирадиацея
  • ирадиациа
  • ирадиациъ
  • иръдеацеа
  • иръдеацеъ
  • иръдеацея
  • иръдеациа
  • иръдеациъ
  • иръдеация
  • иръдиацеа
  • иръдиацеъ
  • иръдиацея
  • иръдиациа
  • иръдиациъ
  • иръдиация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ира-ди-а-ция
членувано ира-ди-а-ци-я-та
мн.ч. ира-ди-а-ции
членувано ира-ди-а-ци-и-те
звателна форма