инхалация

Речник на българския език

инхала̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инхала̀ции, ж. Вдишване на пари, газове и лекарства с лечебна цел.
прил. инхалацио̀нен, инхалацио̀нна, инхалацио̀нно, мн. инхалацио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • инхалацеа
  • инхалацеъ
  • инхалацея
  • инхалациа
  • инхалациъ
  • инхълацеа
  • инхълацеъ
  • инхълацея
  • инхълациа
  • инхълациъ
  • инхълация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ха-ла-ция
членувано ин-ха-ла-ци-я-та
мн.ч. ин-ха-ла-ции
членувано ин-ха-ла-ци-и-те
звателна форма