инфразвук

Речник на българския език

ѝнфразвук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ѝнфразвуци, (два) ѝнфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, използвани във военното дело, геологията и др.

Грешни изписвания (3)

  • инфразвок
  • инфръзвок
  • инфръзвук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ф-раз-вук
непълен член ин-ф-раз-ву-ка
пълен член ин-ф-раз-ву-кът
мн.ч. ин-ф-раз-ву-ци
членувано ин-ф-раз-ву-ци-те
бройна форма ин-ф-раз-ву-ка
звателна форма