инфлация

Речник на българския език

инфла̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тяхното обезценяване.

Грешни изписвания (5)

  • инфлацеа
  • инфлацеъ
  • инфлацея
  • инфлациа
  • инфлациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ф-ла-ция
членувано ин-ф-ла-ци-я-та
мн.ч. ин-ф-ла-ции
членувано ин-ф-ла-ци-и-те
звателна форма